Творчески игри

Кученце от прежда
Материали
1. Разноцветна прежда от килими или дебела прежда за плетене
2. Хартия, най-добре мек картон
3. Бяло лепило
4. Фотографии или картички, на които са изобразени кучета
Указания
Очертайте върху картона колкото е възможно по-голям контур на куче. Нарежете преждата на конци с дължина 3 или 6 см.. Използвайте картон за яйца, за да улесните разделянето на преждата според цвета. Сетне детето залепва конците върху силуета, очертан върху картона, и оформя окосменото тяло и опашката на животното. Нарисувайте уста и очи на кучето и очертайте ушите и опашката. Накрая измислете име на новия "домашен любимец".


Вечерен ритуал преди лягане
Указания
Времето преди детето да заспи е важна част от ежедневието му. Измислете ритуал преди лягане и го повтаряйте всяка вечер. Това създава у детето сигурност и то с нетърпение очаква традиционната церемония. Започнете я 60 минути преди часа, в който детето си ляга. Ето един пример: къпане - 20 минути, като половината време е отделено на игра; четене в продължение на още 20 минути; 15 минути разговаряйте за приятните преживявания през деня; 5 минути отделете за молитва или за размисъл.


Освобождаване на съзнанието
Указания
Легнете до вашето дете и го накарайте да затвори очи. Притворете клепачи и разказвайте с тих глас как в топъл ден лежите под сянката на някое дърво, а наоколо цари тишина. Дълбоко поемете въздух и си представете, че вдишвате топлина и тишина. Издишайте и се освободете от тъжните и потискащи мисли. Продължете упражнението като вдишвате безгрижните мисли и издишвате неприятните, докато душата ви се изпълни с любов и щастие. С вашето дете ще почувствате духовно сближаване със своята същност, както и помежду ви.


Домашно тесто
Материали и пособия
1. 1 кафеена чаша сол
2. 1 чаена чаша брашно
3. 1 чаена чаша вода
4. Формички за сладки
5. Точилка
6. Безвредна боя (по избор).
Указания
Изсипете солта и брашното в дълбока нечуплива купа. Облечете върху дрехите на детето стара риза или му сложете престилка и му позволете да разбърка сместа с ръце или с дървена лъжица. Постепенно прибавете водата, в която сте разтворили няколко капки безвредна боя. Разбъркайте добре, двамата с детето размесете тестото, докато стане гладко и еластично и започне да се отделя от стените на съда.Поставете го на масата, която сте поръсили с брашно и го разточете. Дайте на детето да го нареже с помощта на формички за сладки или като използва пластмасови ножове, капачки от бутилки, пръчици за хранене и разнообразни пластмасови формички за игра с пясък.


Игри на сняг
Рисунки върху снега
Материали и пособия
1. Разноцветни разтвори от бои за яйца (по избор на детето)
2. Пластмасови туби с накрайник за изстискване - от препарати за миене, майонеза или кетчуп
3. Стари дрехи на татко, които могат да се облекат върху якето
Указания
За това занимание изберете тих и не много студен ден (най-много до -8 градуса).Напълнете една или няколко туби с разноцветни разтвори и ги дайте на детето да рисува, изстисквайки разтворите върху снега.


Снимки върху снега
Указания
Облечете добре детето за игра на открито. Когато се разхождате и попаднете на място с девствен сняг, накарайте детето да застане с гръб към снежната площ, да заеме някаква поза - с вдигнати ръце или с ръце, разперени в страни и така да падне върху снега. След това му помогнете да се изправи и да види своята снимка върху снега.


Стъпка в стъпка
Указания
Когато се разхождате, накарайте детето да се движи, стъпвайки само във вашите стъпки.Гледайте да правите толкова голям разкрач, колкото може да направи и детето.

Правила за възрастни при съвместни игри

- Постилайте с вестник не само масата, върху която работите, но и пода.
- Постарайте се детето да няма достъп до опасни за него материали или не го изпускайте от поглед, докато борави с тях.
- Облечете детето така, че да се чувства удобно - за предпочитане с широки стари дрехи.
- Упражнявайте директен надзор, когато детето работи с режещи и остри инструменти, например с ножица.
- Преди да организирате занимания на открито, огледайте набелязания терен за предмети, които могат да причинят нараняване.
- Научете детето да разпознава и да избягва опасността и нараняванията.
- Напомняйте на детето да си измива ръцете, преди да се заемете с готварство.
- След употреба добре измийте и изплакнете четките за водни бои.
- Не принуждавайте детето да участва в заниманията.
- Активно се включвайте в играта.
- Преди всяко занимание внимателно прочетете списъка с необходимите материали, както и указанията за работа.
- Изработете си график - за едни занимния са необходими няколко дни, за други - няколко минути.
- Процесът на създаване на даден предмет е много по-важен от крайния продукт или от придобития опит.
- Насърчавайте детето да прояви творческите си способности - в много случаи нещата изглеждат различни в детските очи.
- Предложете на членове на семейството или на приятели да се включат в заниманията - възможно е участието им да ви улесни.
- Най-важно е създаване на безопасна и приятна среда за провеждане на заниманията.

Сутринта децата учат за звуковете:
Учителката: - Какво общо има в думичките "слънце", "свети", сняг"?
Дете: - Каквото има в "Светла", госпожо!



След заниманията и игрите със звукове и думи, г-жа Минкова казва на Алекс: - Алекс, потърси Боби и му кажи да влезе в занималнята.
Алекс, след като е търсил Боби се връща при госпожата и казва: - Не можах да го намеря, госпожо, но по звука го познах.


Дете: - През лятото не вали сняг, защото трябва да ходим на море.

Ритъмът или защо децата слушат в градината, а в къщи – не

Нали помните, уважаеми родители, че миналата седмица писах за режимът и различни други моменти, свързани с него като средство за възпитание на „послушни” деца. Слагам послушни в скоби, защото в случая зад послушанието се крие всъщност спокойствие, разбирателство и още цял комплекс качества и елементи на семейната атмосфера.
Ако се замислите върху режимът, който децата следват в градината или в къщи, ще се сетите, че зад него стои определен ритъм: всеки ден в определено време децата стават или лягат да спят, хранят се, играят, в определено време отиват и се връщат от градина. В по-широк план след дневният идва седмичният ритъм, а след него – годишният. Част от седмичният ритъм е смяната дните с престой в градината с „голямата седмична” почивка в къщи, която децата с времето се научават да чакат, а част от големия годишен ритъм, в който живеят децата, са лятото и зимата като времето на голямата лятна (а за някои хора и зимна) отпуска с ходене на море, планина или при баба на село и очакването на Дядо Коледа като неотменим атрибут на зимата.Всеки от тези големи ритми е съпроводен с много типични неща: смяна на места, хора, дрехи, играчки, храни, изпълняването на определени ритуали, които децата овладяват с времето. Всички тези циклични промени са сложни за малкото дете, предизвикват нервно напрежение и се овладяват постепенно с израстването от децата. За това дядо Коледа има един смисъл и срещата с него се преживява по един начин от детето в яслата и по друг начин от 3-6 годишното дете. Нещо повече, преживяването се променя от година на година и с всяка година става по-осъзнато и богато. Така до 5-6тата година, когато някои деца за пръв път се питат "Кой е дяда Коледа? Има ли дядо Коледа", а някои дори забелязват "Дадо Коледа беше татко (дядо)!" И това е началото на края на детството....:-(
Колко е важен установеният ритъм и как той постепенно се осъзнава говорят, например, въпросите, които децата ми задават сутрин за г-жа Минкова:” Кога ще дойде г-жа Минкова? Когато легнем да спим ли ще дойде г-жа Минкова?....Ами ти кога ще си отидеш – когато дойде г-жа Минкова?...Къде отиваш?....Кога ще дойдеш?” Признавам, досадно е да отговаряш всеки ден поне на 2 деца, задаващи тези въпроси. Досадно, ако не съзнавах важността им за усещането за сигурност и предвидимост на ситуацията, което децата си изграждат по този начин. Да, ние двете с нея сме най-важни, но променливи елементи в иначе непроменимата среда на градината. И децата искат сигурност, че макар и да се сменяме, има ред в тази смяна и този ред е постоянен. Когато се уморявам да отговарям утвърдително, ги питам:”А ти как мислиш – кога ще дойде г-жа Минкова?” И те уверено ми казват :” Когато легнем да спим.” Когато станем от сън пък често се задават въпросите:”Кога ще дойде мама да ме вземе? Мама идва ли? Защо я няма?”, особено от деца, които ги вземат по-късно или вътрешният часовник у детето му подсказва, че мама закъснява повече от друг път. Защото децата нямат реална представа за време , но имат точно тиктакащ вътрешен часовник, който им подсказва кога е време за ядене, спане и идването на мама. Всъщност, тези въпроси „раждат” и представата за време у децата, като първоначално „парцелират” деня на няколко отрязъка: „времето на г-жа Трифонова”, което днес е от пристигането им в групата до сън, „времето на г-жа Минкова” - от лягане до пристигането на мама и „времето на мама” – от нейното идване в градината до отиването в градината на другата сутрин. Всеки от гореизброените времеви отрязъци има свои особености и децата трябва да се пренастроят и пригодят да ги приемат. (Трудно е и за възрастен да се адаптира към променяща се среда няколко пъти на ден, та какво остава за недоразвитата и неукрепнала детска психика. За това не мислете, че мислим за себе си, когато ви внушаваме, че е добре да вземате по-рано децата от градината: времето, прекарано с мама и семейството е емоционално далеч по-полезно за почивката на децата от доста трудната социална среда в градината.) Освен гореказаните неща, тези въпроси показват, че циклично извършваните дейности остават следи в паметта, развиват я, а с нея и мозъка и го карат да работи. Така че, ако децата ви питат къде отивате, въпреки, че знаят – не им се сърдете, така те установяват сигурността на елемент от своя ритъм, справят се с феномена време и развиват мозъка си. Колко сложни неща се крият зад досадния детски въпрос! :-)))
Като следствие от тези мои разсъждения ви препоръчвам с готовност да се отдавате на спомени и да кроите общи планове за бъдещето с децата – това е важно за тяхното развитие и ги подготвя по-лесно да приемат семейния годишен цикъл.
За семействата, които имат две деца на различна възраст най-трудното е да се справят с различния дневен ритъм на двете деца. Да, вярно е, че децата трябва да спят, ама как да се правят, когато малкото на година е спало от 10 до 12 часа и се събужда по времето, когато баткото или каката трябва да си ляга?! Или таткото играе с двете деца и голямото се чувства прекрасно, но на малкото очите вече блестят с нездрав блясък и гласът му звучи твърде истерично?! Или от двамата близнаци единият обича да си поспива сутрин, а другият е чучулига – как да се организира семейната закуска в събота и неделя в тази ситуация?
Помните ли от предишния материал: да поставиш в центъра на вниманието си децата, значи да поставиш техния интерес в този център! В случая със спането по различно време необходимо е да се обмисли внимателно средата и да се намери място, където децата ще могат да спят на спокойствие. До три години децата не разбират социалния свят и са в процес на учене какво значи да пазиш спокойствието на друг, за това добре е да има друга стая, в която да спи, според мен, по-голямото дете над 3 години, защото малкото не знае как да пази спокойствието на по-голямото. По-малкото пък може и трябва да се приучва да спи на минимален шум – от тихото шетане на мама, шумоленето на татко, баба, дядо, батко, кака с техните дейности, тихичко пуснати радио или телевизор (без, обаче, да може да го вижда). Това е важно от три български позиции: от българската пренаселеност, особено през зимата, на отопляемите помещения на семейния дом; от необходимостта да контролираме съня, пишкането и др. елементи, свързани със съня на конкретното малко дете; за създаване на навик да спи в среда с лек шум като подготовка за престой в детска ясла или градина, където не може винаги да се създаде идеална обстановка за сън.
Помните ли: дневната дейност на децата прилича на дишане: всички дейности, в които децата учат или упражняват току-що усвоено действие – самостоятелно хранене или обличане за най-малките, слушане и гледане на приказки, рисуване, сглобяване, са като вдишване, а свободните игри са издишването в този двоен процес. Човек не може да живее нито само като вдишва, нито като непрекъснато издишва. Родителят трябва да е внимателен за състоянието, в което се намира в момента всяко от децата и да сменя дейността, ако усеща, че детето е изчерпило вниманието, интереса и възможностите си да се справя с извършваната дейност. Свободната игра с татко е оптимално полезна за голямото дете в момента, но малкото вече е изчерпало своя лимит за издишване и трябва да му се отклони вниманието и да му се даде възможност „да си поеме дъх”: да му се покаже позабравена играчка, която да разгледа, да бъде просто гушнато или сложено да спи, ако му е дошъл часът за спане.Хубавото е, че колкото е по-малко детето, толкова по-лесно може да се отклони вниманието му от натоварваща го ситуация или дейност. За да се чувстват щастливи и обичани, всяко от децата трябва да получава своята порция време за игра и дейност с всеки един от родителите си и то в най-подходящото време за всяко от тях, за да може това време да се изживее пълноценно. Така малкото дете е будно по-малко време, за това то трябва да прекарва в игра и трениране на говора с възрастните най-пълноценната част от будния отрязък – от десетина минути след като се е събудило до времето за ритуала преди заспиване, за да има време да се изпълни този ритуал в неговата пълнота: хранене (ако е необходимо), измиване, пожелаване на лека нощ на всеки член на семейството, приказка и сън. За голямото важи същият ритъм на будния престой, но той е по-дълъг и за това заниманията с мама и татко може да бъдат във времето, в което малкото си е легнало. Разбира се, че непременно трябва да има време за общи занимания на цялото семейство, защото иначе в голямото може да се утвърди убеждението, че ако го няма малкото, цялото време на родителите ще бъде посветено на него. По време на будния престой в малкото дете настойчиво и непреклонно трябва да се изграждат социални правила: да не удря мама, татко, батко, кака, а да ги милва, да е тихо, когато батко спи, да не ходи при спящите. Май ще трябва отделно да си поговорим за правилата, защото тяхното спазване кара да определим един човек като възпитан, а за друг да казваме, че му липсват първите седем. Тук само искам да кажа, че на мама може да и е много приятно и да се усмихва щастливо под ударите на малката пухкава детска ръчичка, но да я проектира 20 години по-късно и картинката няма да е вече толкова прелестна. Ние приучваме децата как да се държат с нас от първия ден на раждането им.
Трябва ли да будим сънливеца за общата семейна закуска? Иначе казано доколко и кога да спазваме индивидуалните особености на всяко дете?
До 3 години детето няма изработен собствен дневен режим. По-точно казано индивидуалният специфичен дневен режим на всяко дете се изработва до третата година. До това време е добре да оставим детето само да се събужда и да бъде на по-свободна индивидуална „програма”. След това то вече е способно и му е необходимо да усвоява умения да живее в социална среда. За това е добре да бъде събуждано, ако се е успало за закуска. Уверявам ви, че ако обмислите достатъчно добре времето на семейната закуска като компромис между индивидуалното време за хранене на отделните негови членове и спазвате режима на децата, по-скоро те ще ви подсещат за времето на закуска, отколкото вие тях. Ако сега решите правилно времето за семейните закуски, обеди и вечери, следващият проблематичен момент ще настъпи чак в пубертета, но тогава не аз ще ви давам съвети как да се справите с него.:-)))
С какво да запълваме времето на децата, извън гледането на телевизия и щракането на компютъра?
Много просто: с включването в битовите дейности, които вие извършвате в къщи. Дори тригодишните деца в групата се мъчат да си сгъват пижамите, опитват се да си обръщат на лице чорапи и дрехи, да подреждат, да сервират и отсервират, да измиват някои вещи след употреба, да забърсват повърхности, да режат с нож и ножица. А от четвъртата година нататък може да им възлагате и постоянни битови задължения: винаги те да подреждат приборите на масата, да забърсват определени повърхности, да носят списъка или част от покупките от магазина. Богатият на събития и дейности семеен живот предлага безброй дребни задължения, които можем да възложим на децата. Тъжната ни констатация в групата е, че голямата част от децата се включват с неохота в прибирането и подреждането, нещо повече - опитват се да се отклонят от него . За нас това е сигурен знак, че в къщи децата са изключвани от тези дейности. Познато ми е това: на мен самата майка ми, докато не можеше повече да се справя сама с къщната работа, ме изключваше от много дейности с реплики от рода: „Ти не можеш. Ти режеш лука много едро. Тази работа си е за мен.” Няма работа, в която да не можете да включите вашите деца, стига да гледате самите вие на домашната работа не като на тегоба, а като на част от собственото си значимо съществуване. Нещо повече. Децата обичат да помагат, обичат да са част от съвместна с вас битова дейност, особено, когато знаят, че забелязвате и ги хвалите за конкретно свършена работа. Уверявам ви, веднага познаваме децата, с които мама или татко работят заедно: такива деца лесно и естествено, без допълнителни указания и уговорки се включват в дейността на възрастните, умеят да намират своето място в съвместна дейност (изключително важно умение),показват сръчност и бързо стават помощници на учителките и ръководители на детския колектив в една или друга дейност.
И така, ако сутрин детето ви е заето да си сгъне пижамата, да се облече и обуе само, да си сервира приборите, да си намаже филията, да си сипе само млякото, да си отсервира и измие, да свърши своите домашни задължения, ако след това го включите с кърпа в ръка в забърсване на мебелите или в почистването с прахосмукачка, в измиване на зеленчуци за готвене или да отиде и да държи ключовете на татко при поправката на колата – едва ли ще се стига (или поне ще са по-редки), хаоса и неразборията в къщи. И като описвам всички тези действия, аз имам пред вид, че всички деца от групата могат да ги извършват : Илиан, Гергана, Светла, Боби, Маргарита, Ирена, Алекс, Сашко, Пламен, Пламена, Божена, Мадлен и всички останали. При това добре е да контролирате качеството на изпълнението, но не като упреквате децата за свършеното, а като спокойно кажете:” Тук не е измито добре – измий го пак.”или „Има още сапун по ръцете ти –доизмий го.”. Децата са малки и не винаги се справят успешно, вие сте тези, които трябва да контролирате качеството, но не като се карате и го свършвате демонстративно сърдито вместо тях, а като покажете, че сте забелязали усилията им, но ги карате да се поправят. Така те научават, че всяка дейност трябва да се извършва старателно, в определена последователност, и че може да се върнат и поправят нещо, когато то не е свършено добре.В другият случай вие плашите децата, карате ги да се чувстват неуспяващи и да избягват дейностите в които сте им казали, че не се справят.
Навиците и ритъмът прави човека свободен. Дайте си сметка колко неща през деня сте правили в "съноподобно" състояние и вечерта дори не може да си спомните, че сте ги извършили, просто защото те са навични за вас: например,обличането, ходенето в тоалетната и миенето на ръцете след това, организацията на почистването и готвенето.... Говоря, насочена най-вече към жените, защото ми е "познат" техния ден, но по същия начин преживяват голяма част от своя ден и мъжете. Ето това е целта на детството: голяма част от личните и социални действия и дейности да станат навични. Едва когато това се случи, едва тогава детето ще е готово да освободи голяма част от силите и енергията си, за да се отдаде на новата дейност -ученето в неговият по-широк социален смисъл (защото до тогава и усвояването на здравните, хигиенните и социалните норми и дейности си е труд и учене).
И още нещо по повод възпитанието. Странно ще ви прозвучи, може би, но през целия период на детството не сте длъжни, дори не бива да обяснявате всяко свое изискване , на малките. Например, ако детето свикне да си мие ръцете преди хранене и след тоалетна в много ранна възраст, ако се научи да поздравява по подходящ начин хората и да използва "моля", "заповядай", "благодаря" - тези навици стават част от него, преди да се сети да пита „Защо”. Така няма нужда да обяснявате нищо за микробите и болестите. Част от истинският авторитет на родителя се състои в това, детето да възприема безпрекословно, с доверие, казаното от вас. И това не става със страх, и с възгласи:” Така, защото аз съм казал. Защото аз искам.”, а по-скоро със спокойствие, постоянство и хумор: „Защото искам да целуна пръстите, които нарисуваха тази хубава рисунка, а няма чисто място за моята целувка.” Има възраст, когато „Защото” става основна част от речника на децата, но това е тема за друг разговор. Но и тогава отговорът „Защото аз искам” не е най-доброто решение.
Ако не изградите отрано и добронамерено безпрекословен авторитет, а ги научите, че ще им давате обяснение, за всяко нещо, рискувате да ви вкарват в безсмислени спорове върху всяко ваше искане още във възрастта от 4 до 6 години. Въпросът "Защооооооооо?" и вашите пространни обяснения-увещания са сигнал, че вашият авторитет е разклатен.
Ако се изпълняват качествено, битовите дейности могат да заемат доста голяма част от времето на малчуганите: да са част от това вдишване и издишване (зависи на какъв етап е формирането на съответното умение или навик) за което говорих в началото, да запълват доста голяма част от будното време на малчуганите и дори стават част от ритъма, за който говорих.
Не зная дали сте забелязали, но стресът ви се предава автоматично и на децата ви. Много и най-различни са причините и тълкуванията защо това става така. Но е факт, с който вие трябва да се съобразявате. Ако вие сте уморени, раздразнени и неспокойни, и вашите деца се чувстват уморен, раздразнени и неспокойни. Ако вие сте тревожни като житейска позиция и вашите деца има голяма вероятност да израснат като песимистични, тревожни и подтиснати личности. Този абзац звучи доста обезкуражаващо, но ако се замислим, това означава и че може да проектираме по-успешно децата си, като се опитаме да променим своите нагласи и поведение. Бррррррррр, че трудна задача!Връзката с настоящата тема и състоянието ви в момента е, че когато се чувствате стресирани, не бива да участвате в обща дейност с децата - рискувате да си го "изкарате" на тях, по най-малкия повод. С времето децата започват да ни познават по-добре, отколкото ние-тях и се научават да разбират кога "са си го заслужили" и кога - не, но това не е извинение. Преди години, напрегната, започнах да се карам на сина си. Той ме погледна и ме попита: "Мамо, ти ядосана ли си, или си изморена?". От тогава свикнах, когато се чувствах емоционално нестабилна или болна, да предупреждавам децата си за състоянието си и ги молех да ме оставят "на мира", за да се съвзема. Съответно и на тях давах време да преживеят своите емоции и да споделят с мен, когато са готови.....
Ритъмът…..Ние всъщност го харесваме: когато танцуваме, когато гладни, предвкусваме вкусната вечеря, когато очакваме магията на празника. Остава да се огледаме за ритмите в живота на малчугана до себе си, за да превърнем детството му в семейството в любимо и незабравимо преживяване.

Как да възпитаваме деца с висока емоционална интелигентност

Днес отново прочетох нещо, което си мисля, че ще е полезно на вас, уважаеми родители. Ние, българите, обикновено поставяме акцента върху знанията на децата си и забравяме, че за да е успешен и щастлив човек, по-скоро и по-необходимо е да може да излъчва подходящи за злучая емоции по подходящ начин и да се държи по също толкова подходящ начин с хората.
Ето какво мисли за това един световно известен учен - д-р Лорънс Шапиро:
http://www.bglog.net/preduchilishtnapedagogika/36403

12.1.2010 - Денят беше прекрасен

Днес децата имаха дълъг и изпълнен с различни дейности ден.
Сутринта на утринната среща си говориха какво се случва през деня и какво - през нощта: какво правят хората, животните и растенията. После всеки си избра какво иска да прави - ден или нощ,и направи апликация. На по-големите им беше по-трудно: те трябваше сами да изрежат кръглата форма на слънцето от малко квадратче. Илиан не само изряза своето слънце, но помогна и на по-малката Боженка да изреже лентичките. Колко е хубаво, когато по-малките могат да разчитат на нашите батковци и каки, а Илиан изряза не само кръгче, а и лентички и така се упражни да изрязва две различни форми!След напрегнатата работа децата си заслужиха почивката: мама Надя беше донесла цяяяяяяла торба с портокали, г-жа Минкова ги разряза на две, а всяко дете само си изцеди портокаловия сок и сладко, сладко си го изпи! Е, на Пламенка трябваше г-жа Минкова да припомни, че мама донесе портокалите и ще бъде много щастлива, ако разбере, че детето е изпило своя сок...Така че, мили родители, вие присъствате със своя авторитет непрекъснато в групата!
Голямо удоволствие донесе на децата кашона от новата придобивка на групата - съдомиялната машина. Г-жа Минкова изряза врати и прозорец, а Боби, Гергана, Илиан и Божена я оцветиха. А после в къщата играха всички..... Тази "къща" за пореден път доказва, че за щастлива детска игра не е необходима непременно скъпа играчка - по-скоро нещо, което да отприщи фантазията и уменията на децата....
А след обяд на гости ни бяха приятелите от група "Ябълка" и се завихри страхотна игра.....

За децата - индиго

Вижте това....
http://www.indigo-bg.com/?page_id=786
и това
http://vbox7.com/play:5c23d90d
Дааааааааа, интересно.....Заслужава си човек да се замисли и да се вгледа в детето си. Но все пак, преди да махнете с ръце и да се предадете пред трудността да се справите с него и неговото необуздано поведение, решили, че детето ви е индиго, опитайте да го възпитате. :-)))

За режимът или защо децата слушат в градината, а в къщи - не

Наскоро бях на гости в мое близко младо семейство с две малки деца.
В момента на влизането в хола, ми се поиска да се върна обратно: в стаята цареше хаос, майката се опитваше да приготви вечерята , а бащата, с явен неуспех, се опитваше да усмири двете момченца – на 2 и 3 години, и двамата изнервени до краен предел. Изчерпал търпението си и капитулирал пред синовете си, които не обръщаха никакво внимание на опитите му да ги спре да не хвърлят предмети и да ги ангажира в някаква игра, той настойчиво искаше да ги сложи за спят в 17 часа след обяд. Естествено, родителите ми съобщиха, че в градината голямото момченце е хвалено като послушно и те недоумяват как може то да има толкова различно поведение в къщи и в градината.
Учебен пример: детето има едно поведение в къщи и коренно различно в градината. Защо се случва така? Въпрос, който си задава всеки родител.
Какво е различното, което осигурява доброто поведение на децата в градината?
На първо място в детската градина има РЕЖИМ. Децата знаят кое след кое следва и това им дава сигурност и като че ли стяга тях и живота им в нещо като корсет: сега ще правим това, като го свършим ще правим следващото и така през цялото време на престой. Режимът е така организиран, че след моменти, в които децата са оставени сами на себе си, следват моменти, в които те нямат право на избор, а правят това, което някой друг им казва, че трябва да правят. Може да оприличим тези различни моменти на дишането: в организираните моменти те вдишват, в „свободните” издишват.И това е много важно. Основно умение, което трябва да се развие в децата във възрастта от 3 до 6 години е самостоятелността. За това в ръководените от възрастните моменти се дават знания и умения, които след това децата „тренират” в свободните моменти. И обратно: случващото се в свободните моменти може да послужи на възрастните за основа на организираните моменти – да обсъдим с децата случка и да изведем ново правило, да дадем знания или да „тренираме” умения, които не достигат.
И ако си послужим с езика от градината, основно правило в детската градина е: СПАЗВАНЕТО НА РЕЖИМНИТЕ МОМЕНТИ НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБСЪЖДАНЕ И ИЗБОР С ДЕЦАТА. Какво значи това? Това значи, че закуската е в 8,30 и който не седне да закусва с нас, ще остане гладен до обяд; че всички заедно сядаме и заедно ставаме от масата; че след закуска следва утринна среща, на която присъстват всички деца; че следобедния сън е от 13 до 15,30 и дори тригодишните деца, ако се събудят по-рано, лежат тихо в леглата, за да не събудят останалите; че след като децата легнат в леглата или някой им чете приказка, или слушат приказка от касетофона, с други думи слушането на приказка е част от ритуала по приспиване…..Така мога да ви разкажа за всеки момент от деня ни. Защо така удължаваме „принудителния” престой на децата на масата или в леглата, след като знаем, че те са много нетърпеливи. Ами точно за това: за да тренираме търпението им. Знаете, че ученето, например, е тежка работа, не винаги привлекателна, и ако детето не е приучено да бъде търпеливо, да приема да върши и дейности, които не му харесват, то няма как да успее в него. И, всъщност, истинската подготовка за училище се състои в създаване на някои навици и развиване на някои качества на личността, а не в научаването на буквите и цифрите.
РЕЖИМЪТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖЕН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИЯ ЖИВОТ И РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА. Той дава на децата усещането за сигурност и предвидимост в сложния и объркващ свят на възрастните, а на възрастните – „свободни” от деца моменти, в които спокойно, и най-важното без нерви ще може да вършим „неща за възрастни”.
Кое пречи в къщи да има такъв режим?
Струва ми се на първо място факта, че родителите не съзнават колко е важен режима за децата им и колко той облекчава в ежедневието собствения им живот. Разбира се, режимът на бебето е съвсем различен от този на 3 годишното дете и родителите трябва да са будни за тези промени, да са готови да се нагодят към променящия се режим. Трябва да знаете, скъпи родители, че децата до около 4 години нямат реална представа за време, че вие сте тези, които им я създавате. За това и бебето посреща със широка усмивка мама, която през нощта се опитва да го успокои с приказки, когато то плаче и вместо да затвори очи и да заспи се ококорва и…..започва да си играе с мама и татко. Основно правило е: каквото и да трябва да вършите през нощта с децата, да става в тишина: пишкане, вода, успокоение след кошмарен сън. (В този случай може би ще ви се наложи да проговорите или да пеете с тих и успокояващ глас, но наистина мноооооооооого тихо и успокояващо).
Когато обмисляте режимът на детето в къщи, ще трябва да се съобразите с две неща: с особеностите на детето – има деца, които леко установяват режим за сън, например, (а има и деца, на които им трябва по-малко време за сън, или изобщо не им трябва дневен сън); и със здравия разум: ако искате детето ви да заспива в 20 -20,30 вечерта, то не бива да спи по-късно от 16 – 16,30 часа след обяд (което значи, че трябва да го сложите най-късно към 14 часа, ако е свикнало да спи 2 часа след обяд): колкото по-късно се събуди от следобедния сън, толкова по-късно ще заспи вечерта.
На второ място родителите най-често сами не са склонни да следват режима, които искат да установят. Искат, например, да приучат детето да заспива в 20 часа, но….в къщи има гости, или самите те искат да отидат на гости или в ресторант, а няма кой да го гледа или (още по-често) детето започва да хленчи и да иска и то да отиде с тях. Улисани в прекарването на приятния момент, предали се пред гледката на обляното в сълзи любимо личице, ние махаме с ръка и…..оставаме детето с гостите до малките часове или го вземаме с нас пак до малките часове в ресторанта. Какъв урок получава детето, когато махаме с ръка и променяме режима, най-често по тяхно настояване: че ако хленчат достатъчно дълго ще получат това, което искат. Какво губите, давайки често този урок? Губите авторитета си на родители. Чудно ли е, че българските родители са капитулирали пред тийнейджърите и не са в състояние да наложат авторитета си по никакъв начин. На родители, които ми казват:”Как успявате да накарате 20 деца да ви слушат, а ние по 1,2 не успяваме” аз задавам друг въпрос: „Ако на 3-6 години не може да ги накарате да ви слушат, как очаквате да ги накарате да ви слушат и следват на 13-15-20 години?” 
Ако наистина сте поставили детето в центъра на семейството, за педагога това означава не да задоволявате всяка негова прищявка и да треперите над него, а да сте готови да избирате неговия интерес във всяка ситуация на избор. Например: ако трябва да отидете на гости, а няма кой да го гледа – да се откажете от гостуването или да се приберете малко преди времето на спане на детето, колкото и интересно и за вас, и за детето да е гостуването, колкото и то да изглежда бодро и жизнено. С други думи да поставите правилата и режима НАД вас и детето. Защото РЕЖИМЪТ Е ВАЛИДЕН И ЗА ВАС, И ЗА ДЕТЕТО.
На трето място трудно се установява режим, когато няма еднаквост във възпитателните възгледи на двамата родители и на всички, които живеят заедно с детето. Казано с други думи, когато мама праща детето в леглото, то хуква разплакано към татко, той го грабва, в желанието си да го успокои започва да играе с него и….времето за лягане се отлага. Нали се сещате къде ще отиде то и следващата вечер? И какво ще се случи с режима….
Защо се спирам толкова много върху лягането? Защото децата най-често се съпротивляват на часа на лягане. Често родители пристигат при нас, съпровождани от децата, да ни уговарят да не слагаме децата да спят. Когато детето е малко, ние казваме, че няма да спи, но ще си легне заедно с всички деца, за да си почине в леглото. Не зная дали знаете, скъпи родители, но хормонът на растежа „действа” само по време на сън. С други думи децата ви растат по време на сън…..Спомнете си това следващия път, когато вдигнете ръце и оставите детето си дълго време будно.
И още нещо. Веднъж изработен, режимът съпровожда детето навсякъде. Ако отидете на гости при баба, или дори ако го оставите да гостува при баба – напременно предавате всички подробности на режима: време на лягане и ставане, време за хранене, време за игри, на хората, които ще се грижат за него. Вярвайте, бабите от това поколение, знаят какво значи „режим”, ще ви разберат и ще го спазват. И не забравяйте „да делегирате” правата на „главнокомандващи” на бабата и дядото. Изглежда невероятно, но децата разбират отлично, че мама и татко са най-важните и са склонни да ги слушат. Някои баби и дядовци успяват да си извоюват авторитет, но не всички…. За това е добре, когато си тръгвате и оставате детенце при баба и дядо да кажете: „ И да слушаш баба и дядо, както слушаш нас.”

Какво правих през голямата почивка? - разказ по преживяване

Днес децата правиха разкази по преживяване. Ето какво споделиха:

ИЛИАН
Бях в къщи. Гледах дискове. Тати направи шкафче за обувки. Аз си играх с братчето си Вики. Сурваках всяка къща и един полицай.

СВЕТЛА
Аз получих лаптоп. Любчо ми го подари. Играя на него и уча за животните. На него има цифри и мишка, с която се играе. Пише и букви.

БОРИСЛАВ
Аз и мама отидохме на детски кът. Играх си със своите костенурки (нинджа). Когато се счупи нещо от костенурките, го залепих с тиксо и то стана здраво. Това е.

ГЕРГАНА
На село си играх с Пепи. Баба ни чете приказки. Играхме си после с топка. Започнахме да ядем орехи и мед. Видяхме куче, което не беше нашето. Имаме и котки: Бъстър, Мацорана, Денис и Бети.

САШКО
Бил съм на Белене при баба и дядо. Те нямат деца и аз съм бил на терасата с едно въже навънка.

ВИКТОР
Бях на София. Играх с децата на коли. Дядо Коледа ми донесе кола.

ПЛАМЕН
Аз ходих на Практикер. Купихме отвертка за колата. В Практикер се разхождахме много и стана тъмно. Каледните лампички там са далече и не могат да се пипнат. И Практикер не работеше и угасиха лампите.

ИРЕНА
Снощи си пуснах Тарзан. То е игра и си го играх. Изведнаж някой звъни. Госпожа Минкова. Каза, че ти си при нея (Трифонова).После тя пак позвъни за една елхичка (картичка с елхичка).Показах и новата си кукла, дето си движи краката.

МАДЛЕН
Бях си в къщи. Баба ме заведе на работата си. Там имаше две момчета. Малкото си отиде и аз си играх с голямото.

Първи работен ден

4 януари 2010 година. Първи работен ден не само за вас, но и за вашите деца, уважаеми родители.
Част от децата споделиха, че са се затъжили за градината: Боби, Иренка,Мадлен. Илиан доста трудно се раздели с мама Таня и я разтревожи за цял един ден.
Сутринта децата разказваха как са прекарали празничните дни. Иренка разказа за пътуването до град Лом при нейното малко братовчедче Цвети. Гергана сподели колко много приказки е прочела баба и. Най-интересното е било, когато в една книга липсвала страница и бабата и внучката си доизмислили приказката.Мадлен разказа за чичо си и братовчед си, с джуджушката шапка, който дошъл на гости да ги сурвака.
След това децата с удоволствие продължиха изобразителните си дейности там, където спряха преди празниците - поискаха да правят картички, да изрязват и лепят геометрични форми. А Иренка нарисува много човешки фигури на един лист и заяви, че това е едно голямо семейство.Сашко нарисува "сусунка"(рисунка) с цветни елхички за мама.
Естествено тихите дейности се смениха с по-шумни и децата поискаха да им се пусне музика. Седнаха и започнаха да припяват, а г-жа Минкова им свири на акордеон. Момчетата поискаха рап: Илиан показа на всички как се танцува,легнал на рамо и на гръб и неговият пример беше заразителен за всички момчета.Пламен самичък свали акордеончето като обясни на г-жа Минкова, че ще си посвири малко и че ще го пази.
След обяд децата отново се заиграха тихо и забележително спокойно - нямаше крясъци, тичане из стаята. Никола седна под таблото за броене до 20 и сам на глас преброи седемте джуджета и след това посочи с пръст всяко джуде и безпогрешно каза цвета на дрешките му. След това заедно с Иренка, Гергана, Мадлен,Пламен и Алекс си подредиха малката масичка в център "Семейство" и седнаха на възглавничките пред празничната маса. След това Иренка беше "болна" и Гергана съсредоточено я преглеждаше на килимчето на пода. Боженка и Мадлен заведоха тигърчето и котенцето да акат в тоалетната, грижливо им изтриха дупетата и пуснаха водата след това. Малко след това Боженка разтревожено трябваше отново да заведе Тигърчето на тоалетна - този път да го изпишка.Мадлен и Алекс построиха много висока и симетрична кула от столчета, а Боби през целия ден беше зает със своята нова играчка-часовник.
Спокоен, щастлив, полезен ден!
Дано всички дни през годината в групата да бъдат такива!

Честита 2010 година!

Да са спорни делата на майките и татковците, да са изпълнени с любов сърцата на бабите и дядковците, да са пълни с шестици бележниците на каките и батковците и да са щастливи и добрички малките деца!