А вчера цял ден писах отчет как са се развили децата ни - вашите и наши - през изминаващата година. Двете с Минкова написахме 4 таблици и 8 страници текст. Но не това количество беше най-важно за мен. Замислих се кое е най-важното, на което се опитахме да научим децата ви. И моят отговор е: приятелството, добронамереността, взаимната подкрепа и взаимопомощта. Опитахме се да им покажем, че светът е добър, че човекът срещу тях е добър. И че всеки от тях е добър. Не е ли опасно в този озверял свят да им преподаваме тази "наука"? Не, не мисля. Съвсем скоро светът ще им покаже своята опака страна. Но ако не сега, кога някой ще им покаже добрата страна на света? Кога ще им покаже колко прекрасно е да се добър?! Колко успешна стратегия е да си добър?! Кога някой ще ги учи да бъдат добри?!Науката ще ги затисне само след няколко месеца до 2 години (за по-малките), но умението да кажеш на другия:"Днес ти си с много хубава блуза" или "Аз те обичам" ще бъде скътано в сърцата им и ще им помага да бъдат човеци под академичния натиск. Как ще се предпазят децата ни, ако не ги научим да отвръщат на удара с удар - питат някои?! А защо те трябва сами да се предпазват - питам аз?! Нали да ги пазим е нашата най-отговорна задача! Да съхраним, развием и защитим добротата в нашите деца граничи с подвиг в днешното ни време!Но ако не го направим, как можем да очакваме утре училището да бъде по-добро и приветливо място за тях?!
Но аз се разписах, а днес е 24 май - най-красивия празник! Вън вали кротък дъжд, а на вас от екрана на компютъра се усмихват лицата на най-прекрасните деца на света!
Обичаме ви, обичайте се и вие!
Минкова, Трифонова
