Както знаете нямаше ме за около седмица. През това време не знам какво са разказвали децата, но от г-жа Минкова получих два разказа, които ни харесаха и искаме да ги споделим с всички.
Пламена
Нашата Джишка (кучето) ходи на абокат, защото е болна. Разболяла се е, защото е ходила гола и боса в студа и е лапнала вирус.(Не ви ли прилича на стихотворението за Зайко, дето гърло го боли, защото шепа сняг изял и се разболял?! :-))
Ирена
Аз познавам един блестящ камък, дето блестява с цветът на надеждата."Камък на надеждата" се казва. Той не живее, а през цялото време си е бил камък на надеждата и се намира в най-дълбоката планина, която се намира край София. И блести си, блести, и аз наистина съм си го намерила, поливам си го и си го отглеждам....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар