Сирни Заговезни

"Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15).

Днес е много специален ден за вярващите християни. Сирни Заговезни. Денят на прошката. До преди няколко години дори не знаехме колко много учени са се занимавали със смисъла на прошката. Но винаги сме се впечатлявала от дългите и страстни размисли върху вината и прошката в "Престъпление и наказание", "Братя Карамазови", "Идиот".

Днес знаем, че вината не е в дребните и ежедневни дрязги и крамоли, в които влизаме в ежедневието. Вината ни произтича от собствения ни живот, изцяло пропит от егоизъм. Така че другите нямат нищо общо с нашата вина. Те са само средство, за да се прояви този егоизъм. Защото дори в любовта си ние сме егоистични. Може би най-много в любовта. Най-често за нас любовта е желание да притежаваме - любимите хора, вещи, себе си, а не да даваме. Забравили, че най-висшият морал изисква да не осъждаме ближните си, ние бясно се впускаме в надпреварата "Аз съм най-добрият". А какво е тази надпревара, ако не осъждане на другите: "Вие не можете като мен", "Вие сте по-некадърни от мен". Така ставаме участници в битката на всеки срещу всеки, която няма край. И така доказваме истинността на думите на Достоевски: "Всеки е виновен за всичко пред всички". Погледнете живота ни: дори в най-добрите си моменти, ние непрекъснато обвиняваме: децата - че са шумни и искат да следват собствената си природа, а не нашите идеали за "добро дете", родителите си- че имат свои идеи как да се възпитават внуците и не следват нашите възпитателни стратегии, учителите - че ни карат да се чувстваме виновни, че не сме тези идеални родители, които очакват да сме и че не ни дават основания да си мислим, че нашето дете е най-доброто,началниците ни - че не оценяват труда ни по-най-високите стандарти, обществото - че е изпростяло, невъзпитано, крадливо и лъжливо, държавата - че не се грижи достатъчно добре за нас. Какво е това, ако не осъждане?! Не е ли това злото сред нас: разделянето и противопоставянето? И не е ли прошката единственият начин да се завърнем от отчуждението към сближението и от враждебността към любовта? И само този, който е преживял ужаса на самотата и липсата на любов, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да понесе благодатта на прошката. В такъв един ден човек може да се спре, да огледа живота си, своя и на хората около себе си и да каже, както ние ви казваме сега:

Ние първи ви молим да ни простите в името на Христа всички нащи съгрешения против вас, извършени от нас със слово или дело, волно или неволно. От своя страна, ние ви прощаваме от цялото си сърце, всички ваши грехове против нас.

Простено да ви е от нас и от Бога!
Галина Трифонова
Маргарита Минкова